Къде се изгуби, Приятелю?!


Къде се изгуби, Приятелю?!
В тъгата си, нейде потъна...
Имаш душа на мечтател,
с красота си закърмен...

.....
Но има в живота и мъка,
с която ще трябва да можеш
отново, във дни на разлъка,
да виждаш пред теб хоризонта...

В спомени,
в теб ще живеят
образи мили
и силен,
ще прекрачиш отново,
междата на битки
и сиви
дни на умора ще срещаш...

Но ти не унивай..
Във тебе,
с любов са втъкали
и сила,
и нежност чуплива...
и можеш,
отново да срещаш ранила
надежда,
любов да те стопли...
...
Спомени мили в душата си скътай..!
Пред теб хоризонт е!
Назад се не връщай..!

Автор: yanina

Намерих стихчето в един блог случайно. Тук са събрани на едно място думите, които искам да кажа на един от своите приятели, но ми се прииска да го споделя и с вас.